Старобългарски речник
намѣрт 
намѣрт -намѣрѭ -намѣрш св Отмеря, измеря, премеря нещо і глаше мъ. блюдѣте сѧ ъто слꙑште. вь нюже мѣрѫ мѣрте намѣртъ сѧ вамъ. ꙇ прложтъ сѧ вамъ слꙑшѧштмъ М Мк 4.24 З намѣрт сѧ Изч М З Гр μετρέω Нвб Срв намеря диал НГер ДА