Старобългарски речник
налѧщ 
налѧщ -налѧкѫ -налѧеш св Обтегна, опъна [лък] ї налѩцꙇ  спѣꙇ црствѹ. рѣснотꙑ радꙇ  кротостꙇ  правъдъ СП 44.5 Срв. А5а 2—3 ѹнꙇььжѩтъ сѩ ѣко вода ммотекѫщꙇѣ. налѩетъ лѫкъ сво дондеже ꙁнемогѫтъ СП 57.8 ѣко се грѣшънꙇцꙇ налѩшѩ лѫкь. ѹготовашѩ стрѣлꙑ въ тѹлѣ СП 10.2 орѫже ꙇꙁвлѣшѩ грѣшьнꙇꙇ. налѩшѩ лѫкъ свої. състрѣлѣт нщаего ї ѹбогаего СП 36.14 їже ꙁостршѩ ѣко орѫжье ѩꙁꙑкъ своѩ. налѩшѩ лѫкъ своꙇ СП 63.4 гда кръстъ ꙗко лѫкъ бжꙗма рѫкама. ѫꙁам ꙗко тꙙтвоѭ налꙙе С 462.25—26 Изч А СП С Гр ἐντείνω διατείνω налѩщ налꙙщ Нвб Ø