Старобългарски речник
налѧцат 
налѧцат -налѧцаѭ -налѧцаш несв Обтягам, опъвам [лък] сновꙇ ефѩмовꙇ налѩцаѭштеі і стрѣлѣѭште лѫкꙑ. въꙁвратішѩ сѩ въ день бранꙇ СП 77.9 Изч СП Гр ἐντείνω налѩцат Нвб Ø