Старобългарски речник
налагат 
налагат -налагаѭ -налагаш несв Налагам, слагам, поставям нъ не довълѣ сі ю..омъ. нъ і пеат налагаѭтъ на грогъ К 12а 15 Образно.  егда тѧ вдтъ мѫжьскꙑ все тръпѧща. пакꙑ налагаетъ т ѹнꙑне. много прлежьно СЕ 88а 22—23 Изч СЕ К Гр ἐπισυνάπτω Нвб Срв налагам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА