Старобългарски речник
накръмт 
накръмт -накръмлѭ -накръмш св Нахраня, наситя тъ  насъ. не тъьѭ потрѣбънꙑхъ. нъ ꙁобльнꙑхъ накръмтъ С 290.17—18 въꙁалка кръмꙙ вьсь мръ. же отъ пꙙт хлѣбъ пꙙтъ тꙑсѫшть до сꙑт накрьм. тъ же въꙁалка С 344.19 съсъ ѹма свого дамъ. не да накръммъ хъ. ѹбоꙁ бо смъ  ншт словесꙑ. нъ да любьве  ꙁно прѣставмъ С 384.28 Изч С Гр διατρέφω ἐκτρέφω τρέφω накрьмт Нвб накърмя ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА