Старобългарски речник
накладат 
накладат -накладаѭ -накладаш несв Натоварвам, слагам нещо върху някого [нещо], обременявам онъ же рее  вамъ ꙁаконьнкомъ горе. ѣко накладаате на лкꙑ брѣмена не ѹдобь носма. а сам н еднѣмъ же пръстомъ вашмь пркасаате сѧ брѣменехъ М Лк 11.46 З Изч М З Гр φορτίζω Нвб Срв наклаждам ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД