Старобългарски речник
накаꙁатII 
накаꙁат -накаꙁаѭ -накаꙁаш несв Поучавам, съветвам, напътствам слово хво (въ)селѣетъ сѧ въ вꙑ бо ... ѣко  прѣмѫдрост ѹѧщ(е)  накаꙁаѫще себе. вь псалмѣхъ  пѣнхъ.  пѣснехъ дховнꙑхъ Е 22б 12—13 накаꙁаѩꙇ ѩꙁꙑкꙑ не облꙇтъ лꙇ. ѹѩꙇ ловѣка раꙁѹмѹ СП 98.10 ꙇ гласъ прѣстꙑ даѩ емѹ. ꙇ накаꙁаѩ како отътолѣ аплствоват СЕ 34а 18 въ вꙑшъніе послѹшане накаꙁаѩ сѧ. трѣꙁвене съдѣваѩ СЕ 99а 19  обьхождааше вьсѫдꙋ по божю же попѹштеню. накаꙁаѭштѹѹмѹ прсно. на польꙁъно С 191.14 обьходтъ бо ѣко львъ ревꙑ. щѧ кого пожьретъ по кънгамъ. сего рад цръкꙑ накаꙁаетъ. сего рад нꙑнѣшьнѣа ѹтельства. сего рад потанꙗ Х II Ва 19 накаꙁат сѧ Изч Е СП СЕ С Х Гр νουϑετέω παιδεύω Нвб Срв наказвам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР