Старобългарски речник
наꙁаре 
наꙁаре -ꙗ м ЛИ Назарей, Назарянин — прозвище на Христос, понеже според преданието прекарал в гр. Назарет по–голямата част от живота си отъвѣшташѧ емѹ с наꙁарѣа М Йо 18.5 З А пакꙑ же ѩ въпрос с. кого штете. он же рѣшѧ са наꙁареа М Йо 18.7 З А напса же  ттла платъ. ꙇ полож на крстѣ. бѣ же напсано с наꙁарѣ цсръ юдескъ М Йо 19.19 З А Б  пршедъ въсел сѧ въ градъ нарцамꙑ наꙁареѳъ. да събѫдет сѧ реⷱ҇но прркꙑ. ꙗко наꙁаре нареⷱ҇т сѧ М Мт 2.23А, СК даждъ м тѣло мрьтво на погребен. оного осѫжденаго отъ тебе. їсѹса наꙁареа їсѹса нштааго. їсѹса бесхрамнка С 454.17 даждъ м сего страннааго. каꙗ бо т польꙁа отъ тѣла страньнаго сего. даждъ м сего наꙁареа страньнааго. мѹже странꙑ не сьвѣмъ странꙿн С 454.23 Изч М З А СК Б С Гр Ναζωραῖος наꙁарѣ