Старобългарски речник
надѫт 
надѫт -надъмѫ -надъмеш св мин страд прил надъменъ ἐμπιμπράμενος Надут, издут онъ же аште  полꙗно бѣаше крьвѭ вьсе тѣло.  акꙑ мѣхъ бѣаше надъменъ. нъ тхо  свѣтъло покаꙁааше лце сво.  склабꙙ сꙙ ведомъ бѣаше слѹгам С 117.18 Изч С Нвб Срв надуам диал ДА надуя, надувам ЕтМл БТР АР