Старобългарски речник
надѣꙗт сѧ 
надѣꙗт сѧ -надѣѭ сѧ -надѣш сѧ несв 1. Надявам се, храня надежда ꙇродъ же вдѣвъ са радъ бꙑстъ ѕѣло. бѣ бо желѣѩ отъ мъногъ врѣменъ вдѣт. ꙁане слꙑшааше мънога о немь. ꙇ надѣаше сѧ ꙁнамене етеро вдѣт отъ него бꙑваемо М Лк 23.8 З мꙑ же надѣемь сѧ ѣко сь естъ хотѧ ꙇлѣ ꙁбавт М Лк 24.21 З А О ꙇс же обращъ с рее надѣꙇ с дъщ. вѣра твоꙗ спетъ т  спе с жена отъ того аса СК Мт 9.22  гла ꙇмъ ꙇс. надѣте с ꙗко аꙁъ есмь  не боꙇте с СК Мт 14.27 помлѹꙇ мѩ бже помꙇлѹꙇ мѩ. ѣко на тѩ ѹпьва дша моѣ.  на сѣнъ крꙇлѹ твоею надѣѭ сѩ доꙇже прѣꙇдетъ беꙁаконенье СП 56.2 добро естъ надѣѣт сѩ гѣ. неже надѣѣт сѩ на лвка СП 117.8 аꙁъ же на млость твоѭ надѣахъ сѧ. въꙁдрадѹетъ сѧ срце мое о спнь твомь СЕ 74а 5 надѣѭще сѧ м мн Надяващите се; онези, които имат надежда іако надеждꙙ го бѣсꙑ съплетенꙑ сѫтъ. ѧже несъврьшенꙑ сѫштꙙ. несъвръшенꙑ творꙙтъ надѣѭштꙙѧ сꙙ на нꙙ С 158.16 2. Предвиждам, предполагам  положь главѫ своѭ на колѣнѹ плака по нхъ. надѣѧ сѧ ꙗко ньсоже добра мъ бѫдетъ С 38.5 М З А СК О СП СЕ С Гр ἐλπίζω πείϑομαι ϑαρσέω προσδοκάω νομίζω προσέχω προσδέχομαι Нвб надеям се, надея се диал остар ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА