Старобългарски речник
надот 
надот -надоѭ -надош св Накърмя  ꙗко аште кто вдтъ матере ꙙдолюбѫ млѣка не мѫштѫ.  сво ꙙдо вдꙙшт плаѫште.  подадѫштѫ съсъ. да не надо дѣтшта. нъ да отъ плаа ѹставтъ С 384.21 Изч С Гр τρέφω Нвб надоя диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА