Старобългарски речник
наватъ 
наватъ м ЛИ Новат — картагенски свещеник, заедно с римския свещеник Новациан основоположник на еретическото учение на новацианите или чистите [καϑαροί], осъдено от църквата ѡ наане мъ дръꙁнѫвъ. отъвѣштат хоштеш. наватомъ помꙿмъ. къ богѹ съгрѣш даудъ. томѹ сꙙ сповѣда С 360.29 Изч С Гр Ναυάτος