Старобългарски речник
мѵра 
мѵра -ꙑ ж Миро бѣ же марѣ помаꙁавъшѣ га мѵроѭ. ꙇ отьръш ноѕѣ власꙑ свом. еѩже братръ ла(ꙁа)рь болѣаше М Йо 11.2 Изч М Гр μύρον. Срв. мѵро Срв мѵро Нвб миро ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА