Старобългарски речник
мѫеньскъ 
мѫеньскъ -ꙑ прил Мъченически, който се отнася до мъчение или до мъченик на мѫеньскꙑѧ страст рее. любꙙштмъ мѫенкꙑ да простьремъ сꙙ. благодѣт вьꙁемьѭште отъ н҄іхъ. новоꙗвьшемъ сꙙ намъ мѫенкомъ С 54.8 да ꙗко го ѹсѣкнѫшꙙ. повелѣ тѣло го вьврѣшт съ мѫеньскꙑ тѣлесꙑ вь рѣкѫ С 66.20 с ѹбо мѫен бꙑшꙙ тъгда скръб прмъше многꙑ.  въ подвꙁан мѫеньстѣѣмъ съконьашꙙ сꙙ С 256.16  съподоб мꙙ мѫеньскꙑмъ съвръшенмъ въгодт тебѣ. того бо по вьсꙙ дьн ождаѭ С 260.22 а вьсадт днѫ власть. с корене скопат  съꙁъдат. с корене скопат елнъска трѣбшта. а съꙁъдат мѫеньскꙑ цръкъв С 357.19 Изч С Гр μαρτυρικός τοῦ μαρτυρίου τῶν μαρτύρων Нвб мъченически ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР Срв мученически книж остар ВА