Старобългарски речник
мѫтт 
мѫтт -мѫщѫ -мѫтш несв Смущавам, вълнувам, тревожа пршъдъ же господь мръ нашъ съпрꙙта сѫпротвънꙑхъ ловѣкъ скврънꙑ. мѫтꙙштꙙѧ жꙁн сеѧ сласт слано море С 352.15—16 Изч С Гр ταράσσω Нвб мътя [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА