Старобългарски речник
мѫжь 
мѫжь -а м 1. Мъж, човек ꙇ се мѫжъ ꙇꙁ народа въꙁъп глѧ М Лк 9.38 З А СК мѫжа  женѫ сътворлъ ѣ естъ бъ М Мк 10.6 З. Срв.Мт 19.4 СК събра сꙙ на мѣсто то мѫж  женꙑ.  младенц С 108.30 наꙙ вьпт  стааго мѫжа менемъ прꙁꙑват С 519.19—20 велка слава мѫжа сего С 230.17 2. Съпруг отъвѣшта жена  рее емѹ. не мамъ мѫжа. гла е съ. добрѣ рее ѣко мѫжа не мамъ. пѧтъ бо мѫжь мѣла ес. ꙇ нꙑнѣ егоже маш нѣстъ т мѫжъ М Йо 4.17, 18 З А сълѹ сꙙ мѫжѹ сестрꙑ го марѧ ... строт рамѣньскѫ власть С 281.20 добрꙑ мѫжь εὐλαβής Благочестив, набожен човек вълажаахѫ же  лко по нѹжд бѣахѫ влам. отъ кръстꙗнъ братꙗ. многъ плаъ творꙙште по вьсꙙ асꙑ. пае же о добрꙑхъ мѫжхъ С 134.20—21 цѣсар҄ь мѫжь βασιλικός, ὁ τοῦ βασιλέως Царски човек, служител на царя бѣ же етеръ цсръ мѫжъ. егоже снъ болѣаше въ каперьнаѹмѣ М Йо 4.46 З А гла къ немѹ цсръ мѫжъ М Йо 4.49 З А о цср мѫж М 133а 7 аурлꙗнъ же днъ отъ славънꙑхъ цѣсаръ мѫжь ... съꙁъда цръкъве свꙙтаго. прьвомѫенка стефана С 208.25 мѫж кръв ἄνδρες αἱμάτων Кръвници, кръвопийци не погѹбі съ неьстівънмі дшѩ моеѩ.  съ мѫжі кръвꙑ жівота моего СП 25.9 мѫж крьвꙑ ї льстіві не прѣполовѩтъ дньі своіхъ СП 54.24 отъ мѫжь крьвъ спі мѩ СП 58.3 М З А СК Б Е СП СЕ К С МЛ Гр ἀνήρ ἄνϑρωπος ἐπιβάτης τὸ ἄρσεν τὶς Нвб мъж ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА муж остар ВА НТ ДА Срв Мъженци МИ Мъжлеци МИ СНМБ Мажон МИ Три мажи МИ ВП,ТО Мажику ГХ,ТБИ