Старобългарски речник
мѧст 
мѧст -мѧтѫ -мѧтеш несв Бъркам, ровя не мꙙт ковьегомъ. да не кладеш же вь н҄емъ С 243.1 Изч С Гр περιεργάζομαι Нвб Срв мътя ’бъркам, разбърквам’ НГер БТР АР ДА