Старобългарски речник
мѣнтII 
мѣнт -мѣнѭ -мѣнш несв Променям, изменям не нꙑнꙗ постꙑдтъ сꙙ аковъ. н нꙑнꙗ лца с мѣнтъ. нъ гда вдꙙтъ ꙙда с дѣлеса моꙗ. мене дѣлꙗ освꙙтꙙтъ мꙙ мо С 325.17 Изч С Гр μεταβάλλω Нвб меня, менявам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА