Старобългарски речник
мѣна 
мѣна -ꙑ ж Размяна [по договор, по споразумение] тѹн҄е прде хс. ꙁа вьсь мръ пролꙗт кръвь своѭ. о н҄ѫже тꙑ сьвѣштаваш сꙙ  мѣнѫ творш бестѹдье. то бо стъ бестѹдьнѣ мѣнꙑ сеѧ С 415.15, 16 Изч С Гр συνάλλαγμα Нвб мена, мяна диал ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА