Старобългарски речник
мѣдьнъ 
мѣдьнъ -ꙑ прил Меден, бакърен  положі лѫкъ мѣденъ мꙑшъці моі СП 17.35 повелѣшꙙ прнест съвалъмꙑ мѣдънꙑ С 263.29 ѡ гласа сло адъ спровръгъш. врата мѣдьна сътъръш С 317.8 дьнесь мѣдьнаꙗ врата сълом владꙑка нашъ хъ С 487.6 Изч СП С Гр χαλκοῦς мѣденъ Нвб меден ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА