Старобългарски речник
мьстьнкъ
мьстьнкъ
-а
м
Отмъстител, мъстител
їꙁ ѹстъ младьнеь съсѫщхъ съвръшілъ есі хвалѫ. врагъ твоіхъ раді. да раꙁдрѹшіші врага і местьніка
СП
8.3
Срв.
С320.26, 331.8
Изч
СП
С
Гр
ἐκδικητής
местьнкъ
местьнікъ
Нвб
мъстник
остар
РРОДД
Срв
мъстител
остар
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
