Старобългарски речник
мьꙁдьнца 
мьꙁдьнца -ѧ ж Място, където се събират данъци и мита, бирничество вдѣ ка на мьꙁдꙁнц сѣдѧшта. ꙇменемь матꙿтеа З Мт 9.9 ѹꙁьрѣ мꙑтар҄ѣ ... сѣдѧшть на мьꙁдьнц З Лк 5.27 Изч З Гр τελώιον Нвб Ø