Старобългарски речник
мꙑтомьць 
мꙑтомьць -а м Събирач на данъци и мита, митар вѣдѣ гі мꙑтомьца. съмрвъша сѧ СС Ib 7 окрл  отъ вꙿсѣхъ прлогъ непрѣꙁннъ. да твоеѭ помощѭ. съхранвъ сповѣдане сто. ѣко мꙑтомець.  блѫдьнца ... бѫдетъ прѧстьнкъ црства твоего СЕ 80а 15 прост мѧ отъ вꙿсѣхъ ꙁълъ. ѣко древльнѭѭ блѫдьнцѭ. ꙇ мꙑтомьца СЕ 79а 4—5 Изч СС СЕ мꙑтомець Нвб митоимец книж остар ВА