Старобългарски речник
мꙑтар҄ь 
мꙑтар҄ь -ꙗ м Митар, събирач на данъци и мита лвка дъва въндете въ црквъ помолтъ сѧ. еднъ фарсѣ а дрѹгꙑ мꙑтарь М Лк 18.10 З А СК ꙇ се мъноѕ грѣшънц  мꙑтаре. пршедъше въꙁлежаахѫ съ смъ. ꙇ съ ѹенкꙑ его М Мт 9.10 А СК мꙑтарꙙ апостолꙑ творꙗꙗше С 473.20 старѣ мꙑтаремъ ἀρχιτελώνης Началник на митарите, главен митар сь бѣ старѣ мꙑтаремъ М Лк 19.2 З А М З А СК СС СЕ С Гр τελώνης мътарь Нвб митар остар ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР РРОДД