Старобългарски речник
мꙑслт 
мꙑслт -мꙑшлѭ -мꙑслш несв 1. Непрех. — мисля, размишлявам ꙇ мꙑшлѣаше вь себѣ глѧ. то сътворѭ. ѣко не мамъ къде събрат ... плодъ мохъ М Лк 12.17 З А вдѣвъше же  дѣлателе. мꙑшлѣахѫ дрѹгъ къ дрѹгѹ глѭште. сь естъ наслѣдьнкъ прдѣте ѹбѣмъ і М Лк 20.14 З ꙿто мꙑслш варахс. жъреш л  поклонш сꙙ сльньцѹ  огню  водѣ ... л прмеш ранꙑ на тѣлес свомъ С 261.18—19 мꙑшлꙗахѫ како бꙑ вьлѣст къ стѹѹмѹ С 37.3 2. Прех. — замислям нещо ꙇ вдѣвъ съ помꙑшленѣ хъ рее. въскѫѭ вꙑ мꙑслте ꙁъло въ срдцхъ вашхъ М Мт 9.4 З ѡ ꙁавст бѣсомъ ѹдворьне ... по тебѣ пасом. їсѹхрстосово ѹбт мꙑслꙙтъ С 388.30 да вьꙁвратѩтъ сѩ вьспѩть ї постꙑдѩть сѩ мꙑслѩщї мьнѣ ꙁълаа СП 34.4 3. С инф. — имам намерение, възнамерявам толка добра вньнка погѹбт мꙑслꙙтъ С 386.24  мꙑслꙙштемъ въсꙿхватт правьднка мошт.  ѹенкѹ го. въспрѣтшꙙ мъ. ꙗко крамольнкомъ С 219.12 мꙑслꙙштѹ же мѹ аб т (!) въ пѹстꙑн҄ѫ. отьн҄ѫдѹже божмъ ꙗвьнмъ прде сѣмо. на дѣло же  съконьа С 203.6 М З А СП С Гр διαλογίζομαι λογίζομαι δοκέω σκέπτομαι φρονέω ἐνϑυμέομαι μηχανάομαι ἐργάζομαι βούλομαι μέλλω μελετάομαι Нвб мисля ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА