Старобългарски речник
мъноголѣтьнъ 
мъноголѣтьнъ -ꙑ прил Многолетен, многогодишен дажд съдраве рабѹ твоемѹ семѹ. мꙿноголѣтъно СЕ 42b 9—10 Изч СЕ мꙿноголѣтънъ Нвб многолетен ОА ВА ЕтМл БТР АР Срв многолетие ср