Старобългарски речник
мъногольнъ
мъногольнъ
-ꙑ
прил
Разнообразен, многолик
богѹ подавъшѹ мꙋ враеват. роꙁльнꙑѧ многолънꙑѧ ѧꙁꙙ. отъвсѫдѹ събраахѫ сꙙ к н҄емѹ. болѣꙁньн. врѣдъ мѫшт
С
556.3
Изч
С
многолънъ
Нвб
многоличен
ОА
Срв
многолик
АР
