Старобългарски речник
мъногашьд 
мъногашьд нареч Много пъти, често, многократно вѣдѣше же юда же прѣдаꙗше мѣсто ꙗко многашъдꙑ. събраше сѧ іс тꙋ съ ѹенкꙑ своім СК Йо 18.2 гі помілѹ сна моего. ѣко на новъ мⷺцѧ бѣсънѹеⷮ сѧ  ꙁьлѣ страждетъ. множцеѭ бо падает на огнь.  многашті въ водъ А Мт 17.15  многащ і въ огнь въврьже  въ водѫ да і бꙑ потоплъ СК Мк 9.22 ономѹ б(о). мъногашт на семь жіті пакость творілъ есі К 9а 9  многашт молмъ С 281.29—30 алеѯандръ рее. дноѭ  двашд  многашꙿд рекохъ т С 165.12 такожде многашд  о длъжьнꙑхъ мѣнмъ бꙑваетъ С 494.1  многашд обрꙙштеш вь ветьхꙑхъ кнгахъ С 489.23 тако ѹбо  вь семь жт многꙑшт събꙑваетъ сѧ бꙑт ЗЛ IIа 15 А СК К С ЗЛ Гр πολλάκις πλειστάκις πολλάχοῦ ὡς τὰ πολλά многашъдꙑ многашті мъногашт многашꙿд многашд многшт Нвб многажди книж остар ОА РРОДД