Старобългарски речник
мѹск҄скъ 
мѹск҄скъ -ꙑ прил Който се занимава с музика, който свири на музикален инструмент нꙑнѣ мꙑ сънѧсомъ сѧ вꙿс въ кѹпѣ. вдѣт красънѫѭ схъ. ꙇ нестьлѣнънꙑхъ бракъ красотѫ. ꙇ мѹскскꙑхъ двъ. слꙑшат гѫсле глѭщхъ СЕ 88а 3 Изч СЕ Нвб Ø