Старобългарски речник
мрькнѫт 
мрькнѫт -мрькнѫ -мрькнеш св Помръкна, потъмнея; затъмням се слъньцю мръкъшю. ꙇ катапетаꙁма цръковънаѣ. раꙁдъра сѧ. на дъвое З Лк 23.45А абе же по скръб дьн тѣхъ. слъньце мръкнетъ.  лѹна не дастъ свѣта своего М Мт 24.29 З А СК Н посъла тъмѫ  мръе СП 104.28 Изч М З А СК Н СП Гр ἐκλείπω σκοτίζομαι σκοτάζω Нвб мръкна [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА