Старобългарски речник
мраьнъ 
мраьнъ -ꙑ прил Мрачен, тъмен съхран нꙑ отъ мраьнꙑѩ тъмꙑ грѣховънꙑѩ СЕ 37b 20  мраьна  тьмьна вьꙁдѹха сътворста С 52.23 ѡ скврьнавꙑма ногама како не ѹтрьпоста т. како не ѹстрашшꙙ сꙙ мꙋ влас. съ мраьнꙑмъ емѹ ѹмомъ С 66.3 Изч СЕ С Гр ζοφερός γνοφώδης ἐσκοτισμένος Нвб мрачен ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР Срв Мрачното МИ Мрачнелет МИ ГХ,МИМ Мраченик МИ СНМБ мрачник ’прилеп’ м ДА