Старобългарски речник

мощ^I

мощ -могѫ -можеш несв 1. Мога, в състояние съм да направя нещо, по силите ми е ꙇ се прокаженъ прстѫпь. кланѣше сѧ емѹ гла. г аште хощеш можеш мѧ щстт М Мт 8.2 З А СК нкꙑ же рабъ не можетъ дъвѣма гьма работат М Лк 16.13 З А СК такожде  архере рѫгаѭште сѧ съ кънжънкꙑ. дрѹгъ къ дрѹгѹ глаахѫ. ꙇнꙑ съпасе. ал себе не можетъ съпаст М Мк 15.31 З А СК глѭ бо вамъ. ѣко можетъ бъ отъ каменѣ сего. вьꙁдвгнѫт ѧда авраамѹ М Лк 3.8 З А СК лко бо можааше сътвор мьнѣ акꙑ  хотѣ. же ѹбо могѫ аꙁъ тебѣ то сътворѫ С 152.25—26, 27 2. Имам сила, могъщество, власт вьсѣꙿскꙑ сꙙ вьсѣмъ покаꙁааше мошт С 276.26 могꙑ ἰσχύων Могъщ вь семь бо обрѣтамъ.  жтꙗ велко въꙁдръжань ...  покаанꙗ слѫ. толко могѫштѫ. ѹ ловѣколюбвааго ба С 514.1 ра ..... положхьмь тажде могѫшть МЛ В 20 3. Като спомагателен глагол за образуване на отрицателно повелително наклонение не моꙁ ѹбо нктоже ꙁъла ѹма мѣт вь себѣ. нъ остмъ срьдьце С 421.21 не прѣдадте глагол҄ꙙ юност вашеѧ. н моꙁѣте ꙁмѣнт беꙁъврѣменьноѭ съмрьтѭ С 86.29—30 не моꙁ мене оставт бес памꙙт въ херсоньстѣ градѣ С 539.8—9 4. могѫ ф како могѫ аꙁъ сътворт непрꙗꙁнно се дѣло С 366.7 како аꙁъ могѫ ребро го прокѹдт С 366.18—19 лко сла можетъ κατὰ δύναμιν Според силата, според възможностите да сътѧжмъ подобаѭщаа стꙑмъ. братролюбе. беꙁмⷧъве. съмотрене. говѣне. ꙇ поѹене. бжемъ словесемъ. да сто съблюдеш срце. отъ сквръненъ помꙑшлене. дѣѣнѣ. елко сла можетъ. пощене тръпѣне СЕ 92а 5—6 не мощ ἀδυνατέω Не мога дѣѣш л аште сьде сꙑ не можеш ожвт мрьтвааго С 313.30 како нꙑнꙗ самꙿ не можеш отъвалт камꙑка С 316.21 М З А СК Б Е СП СЕ К С ЗЛ Х МЛ Гр δύναμαι ἰσχύω ἔχω ἴσον ἔχω δυνατόν + инф. φέρω ἐπαρκέω χωρέω τολιμάω ὑπομένω ἀνέχομαι Нвб мога ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА