Старобългарски речник
мльальнъ 
мльальнъ -ꙑ прил Тих, смълчан, спокоен  мол҄ꙗше бога съ слъꙁам. довест сꙙ въ мѣсто добровъгодъно  мльально.  на съпасен строно С 282.22 Изч С Гр ἥσυχος Нвб Срв млъчалив, мълчалив