Старобългарски речник
млъвт 
млъвт -млъвлѭ -млъвш несв Коментирам, обсъждам оживено нещо, което е станало, което се е случило; вълнувам се за нещо ꙇ пршедъ съ въ домъ кънѧжь. ꙇ вдѣвъ сопьцѧ  народъ млъвѧщъ гла мъ М Мт 9.23 З А СК ꙇ въшедъ гла мъ. ьто млъвте  плаете сѧ. отроковца нѣстъ ѹмръла нъ съптъ М Мк 5.39 З Безпокоя се, проявявам загриженост. ꙇ марта млъвлѣаше о мъноѕѣ слѹжъбѣ. ставъш же рее. г не радш л ѣко сест(р)а моѣ еднѫ мѧ остав слѹжт. рьц ѹбо е да м поможетъ М Лк 10.40 З А СК отъвѣштавъ же рее е съ. марта маръта пееш сѧ  млъвш о мьноꙁѣ М Лк 10.41 Изч М З А СК Гр ϑορυβέομαι περισπάομαι ϑορυβάζομαι Нвб мълвя ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА мълвя се ’оплаквам се’ диал ДА