Старобългарски речник
мтѣ 
мтѣ нареч дъва мтѣ δύο παρὰ δύο Наред, последователно, един след друг  повелѣ прнест огнь.  полцꙙ желѣꙁнꙑ.  въложт ѧ въ огнь.  паулѹ съвꙙꙁат рѫцѣ  ноꙁѣ.  колъ желѣꙁнъ въврѣт междѹ рѫкама  ногама.  вънъꙁнѫт вь ꙁемьѭ.  дꙿвѣма мтѣ палцама раждеженама бті  С 2.23—24 Изч С Нвб Срв мите ’камоли даже’ диал ДА