Старобългарски речник
мрьнъII
мрьнъ
-ꙑ
прил
1. Който се отнася до мира, на мира, мирен
ꙇ тꙑ отроѧ проркъ вꙑшьнѣаго нарееш сѧ. прѣдъдеш бо прѣдъ лцемъ гнемь ѹготоват пѫт его ... млосрде рад ба нашего. вь нхъже посѣтлъ естъ насъ въстокъ съ вꙑше ... направт ногꙑ нашѧ на пѫть мренъ
М
Лк 1.79
З
съвъкѹп нꙑ на благовѣре. ꙇ хвалѫ твоѭ. съѫꙁомь мрънꙑмь. ѡ едномь дсѣ. да въсълемъ тебѣ съмꙑслънꙑѩ мⷧотвꙑ. ꙇ хвалꙑ
СЕ
18а 6
мрънꙑ врагъ велꙗ поставьꙗтъ съсѫдъ сво
С
190.17
прде вьꙁлюбьно сьпасно праꙁденьство. вьскрѣсьнꙑ дьнь г нашего їсꙋ ха. мрънаꙗ вна. сьмреньꙗ наꙙтъкъ
С
486.27
2.
Като същ.
мрьна
ср
мн
τὰ τῆς εἰρήνης
Нещата, които се отнасят до мира
браⷮ҇ мрна гонмъ. ѣже въ съꙁдане себѣ
Е
4а 7
3. Миролюбив, кротък
съ ненавдѩштм мра бѣхъ мренъ
СП
119.6
хран неꙁълобѫ і вждь правотъї. ѣко естъстанокъ кѹ мрьнѹ
СП
36.37
Спокоен.
коньнѫ. благѫ мрънѫ дажд намъ
СЕ
66а 9
М
З
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
τῆς εἰρήνης
εἰρηνικός
мрънъ
мренъ
Нвб
мирен
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА