Старобългарски речник
ммоходт 
ммоходт -ммохождѫ -ммоходш несв 1. Минавам покрай някого, покрай нещо і се дъва слѣпъца сѣдѧшта пр пѫт. і слꙑшавъша ѣко съ ммо ходтъ. въꙁъпсте глаголѭшта М Мт 20.30 ЗI ЗП А СК і бꙑстъ ммо ходѧштю емѹ сѹ. съ соботꙑ сквоꙁѣ сѣнѣ М Мк 2.23 З расхꙑштахѫ і вьсі мімоходѩшті пѫтемъ СП 88.42 ммоходѧще ммоходѧще м мн οἱ παραπορευόμενοι, οἱ παράγοντες Тези, които минават, минаващите ммо ходѧште же хѹлѣахѫ . покꙑваѭште главам свом М Мт 27.39 З, А, СК. Срв.Мк 15.29 М З А СК і не рѣшѩ ммоходѩшті блствене гне на васъ СП 128.8 2. Прен. Пренебрегвам, отминавам с пренебрежение, нехайство нъ горе вамъ фарсѣемъ ѣко десѧтнѫ даате отъ мѧтꙑ  пганъ  вьсѣкого ꙁелѣ. і ммоходте сѫдъ. і любъвъ бжѭ М Лк 11.42 З 3. Прен. Изчезвам, преставам да съществувам, отминавам вдш л ... ꙁемьѭ колка стъ.  вьса ꙗже на н҄е ѹдна. нтоже отъ вьсего того тъьно стъ. блаженъства праведънꙑхъ. с бо ммоходꙙтъ. а наша прѣбꙑваѭтъ С 88.1 М З А СК ЗП СП К С Гр παρέρχομαι παραπορεύομαι διαπορεύομαι παράγω διοδεύω διαβαίνω Нвб Срв мимоходен ОА ОА ОА АР БТР Вж. също при ммо ходт