Старобългарски речник
ммомнѫт 
ммомнѫт -ммомнѫ -ммомнеш св отъбѣжа болѣꙁнь  пеаль.  въꙁдꙑхан. ветъхаꙗ ммо мнѫшꙙ. се бꙑшꙙ вьса нова С 430.13 Изч С Гр παρέρχομαι Нвб Вж. при ммо