Старобългарски речник
ммогрѧст 
ммогрѧст -ммогрѧдѫ -ммогрѧдеш несв Вървя, минавам покрай някого і ммо грѧдꙑ съ вдѣ левьћѭ альфеова. сѣдѧща на мꙑтьнц М Мк 2.14А  ꙁадѣшѧ ммогрѩдѫщѹ етерѹ смонѹ курінѣннѹ. грѩдѫщѹ. съ села ... да въꙁьметъ крстъ его А Мк 15.21 Изч М А Гр παράγω Нвб Вж. при ммо грѧст