Старобългарски речник
млостьнъ 
млостьнъ -ꙑ прил Който се отнася до милост, милосърден, милостив рекѫ же о поспѣшенї млостьнѣѣмь.  же вьсѣмъ мже можемь. блжнюѹмѹ на ѹспѣхъ бꙑт С 370.14 Изч С Гр περὶ τὴν ἐλεημοσύνην Нвб Ø