Старобългарски речник
млоствъ 
млоствъ -ꙑ прил Милостив, състрадателен млоствъ гі бже. млосръдънама ома. вьꙁьр на мѧ СЕ 78а 8—9 васлскъ рее отецъ нарцаатъ с.  вьседръжтел҄ь.  гь  бъ  вьсѣмъ црь.  гь саваѡѳъ.  съпасъ.  млосръдъ  штедръ.  млоствъ.  длъготръпꙙ. томѹ аꙁъ жърѫ. жрътвѫ хвалѣ С 21.20 напае ѹтврьдвъ мѹ срьдце. стнꙑ  млоствꙑ братъ. прѣбꙑіват мѹ съ собоѭ молꙗаше С 527.8 Като същ. млоств, м мн οἰ ἐλεήμονες Милостивите; онези, които проявяват състрадание, милост блажен млостві. ѣко т помлован бѫдѫтъ З Мт 5.7 А, СК. Срв. СЕ85b 5 млоствъ бꙑт ἱλάσκομαι, εὐίλατος γίγνομαι, ἵλεως γίγνομαι Проявявам милосърдие, състрадание бѣаше пръс своѩ глѧ. бже млоствъ бѫд мьнѣ грѣшънкѹ М Лк 18.13 З А СК гі бже нашь тꙑ послѹшааше іхъ. бъ тꙑ млостівъ бъваⷶше мъ СП 98.8 ꙇже съгрѣшшѧ къ тебѣ. млоствъ бѫд ꙇмъ СЕ 65b 18—19 млоствъ бѫд г. о многꙑхъ мохъ неьстхъ С 530.2 М З А СК СП СЕ С Гр οἰκτίρμων ἐλεήμων εὐμενής συμπαϑητικός συμπαϑής млостівъ мілоствь Нвб милостив ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв милостивен диал НТ НГер ЕтМл