Старобългарски речник
млосрьдоват 
млосрьдоват -млосрьдѹѭ -млосрьдѹш несв Проявявам милосърдие, смилявам се над някого ꙇс же млосрдовавъ простеръ рѫкѫ коснѫ  М Мк 1.41 З А СК самарѣннъ же еднъ грѧдꙑ прде надь нь. ꙇ вдѣвъ і млосрдва М Лк 10.33 З А СК ꙇс же прꙁъвавъ ѹенкꙑ своѩ рее мъ. млосрдѹѭ о народѣ. ѣко же тр дьн прсѣдѧтъ мьнѣ. ꙇ не мѫтъ есо ѣст М Мт 15.32 З А нъ аште то можеш помоꙁ н(а)мъ. млосрдовавъ о насъ М Мк 9.22 З А СК стаа же ѹлꙗн млосрьдовавъш вьꙁꙙ водꙑ мало С 3.23 Съжалявам някого. ꙇ вдѣвъ ѭ гъ млосрдова ѭ. ꙇ рее е не пла сѧ М Лк 7.13 З А млосрдвавъ же гъ раба того. пѹст   длъгъ отъпѹст емѹ М Мт 18.27 ЗI А СК М З А СК ЗП С Гр σπλαγχνίζομαι млосръдоват Нвб Ø