Старобългарски речник
мельх҄седекъ 
мельх҄седекъ -а м ЛИ Мелхиседек — в юдаизма и ранното християнство съвременник на Авраам, цар на Салим [Шалем, бъдещият Ерусалим], свещенослужител на върховния бог [Бит 14.18] влко гі бже оць нашхъ. ꙁаповѣдавꙑ аврамѹ. пострѣщ главѫ рабѹ твоемѹ мельхседекѹ ... семѹ рабѹ твоемѹ. подажд мꙑсль праведънѫ СЕ 7а 6 въꙁвꙑш же благословьнмъ сттелꙗ мелхседека С 232.13—14 Изч СЕ С Гр Μελχισεδέκ От евр malkizedeq ’цар на правдата’ мелхседек