Старобългарски речник

матца

матца -ѧ ж матца огньнаꙗ γέενα Адът, вечният огън вьсе же ꙗкоже решт ꙁабꙑвъ.  матцѫ огн҄ьнѫѭ прѣобдѣвъ. въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ С 525.30 Изч С Нвб Срв матица ’пчеламайка’ диал НГер ЕтМл ДА