Старобългарски речник
масдратъ 
масдратъ -а м ЛИ Име на племенен старейшина–жрец по времето на персийския владетел Шапур [Сапор] II [309—379 г.] обадшꙙ свꙙтаꙗ їѡнѫ  варахса. къ трьмь старѣшнамъ влъшъскꙑмъ. масдраѳѹ. сраѳѹ. маарнсѹ. сѫдꙙштмъ стꙑмъ глагол҄ѫште С 256.26 прѣдьсѣдъше же. масраѳ.  сроѳ.  марнс. тр старѣшнꙑ вльшъскꙑ. на въпрашан стѹю.  повелѣшꙙ съ ꙗростѭ въвест стааго їѡнѫ дного С 258.20 Изч С Гр Μασδράϑ масдраѳъ масраѳ