Старобългарски речник
маръ 
маръ м ЛИ Мар — епископ на Халкидон?, един от 150те участници във II Вселенски събор [381 г.] събрашꙙ же сꙙ кѹпносѫштꙙѧ вѣрꙑ ... отъ аревꙑ же  мак҄едон҄ꙙ странꙑ. елеус марк҄анъ ламѱаьскꙑ.  еуіѳ ефесъскꙑ.  маръ. халк҄доньскъ  про С 201.18 Изч С Гр Μάρης