Старобългарски речник
манна 
манна -ꙑ ж Манна — според старозаветните предания храната, която е била дадена на евреите от небето по време на тяхното пребиваване в пустинята отъц наш ѣсѧ манънѫ въ пѹстꙑн М Йо 6.31 З, А. Срв.Йо 6.49 М З А сь естъ хлѣбъ съшедꙑ снбсе. не ѣкоже ѣсѧ отц наш ман’нѫ. ꙇ ѹмьрѣшѧ. ѣдꙙ хлѣбъ съ жвъ бѫдетъ въ вѣкъ М Йо 6.58 З А мѣаше пръваѣ скн. оправдане слꙋжъбѣ ... въ неже стамна ꙁлата мѧщ маннѫ Е 29а 7 ї одъжді імъ мана ѣсті. ї хлѣбъ небесьнꙑ дастъ імъ СП 77.24 Изч М З А Е СП Гр μάννα мана манъна Нвб манна остар ОА ВА АК БТР АР РРОДД