Старобългарски речник
малꙑ 
малꙑ нареч Малко, в малка степен не вѣдѣвꙑ же сътворь же достонаа ранамъ бъень бѫдетъ малꙑ М Лк 12.48 З ѹꙁьрѣвъ льва съпꙙшта. малꙑ ѹбоꙗ сꙙ С 292.26 тъгда блаженꙑ сак҄ осклабвъ сꙙ малꙑ. рее цѣсару С 195.26 сѫштѹ бо велкѹѹмѹ отъцѹ въ хꙑꙁнѣ  молтвѫ творꙙштѹ къ богꙋ. въꙁдрѣма сꙙ  ѹсънѫ малꙑ С 275.22 прѣжде [прѣд] малꙑ Преди малко, преди известно време онꙿ же рее ꙗко не матъ панца водꙑ нкакоже.  то само ѹштааше братъ ꙗкоже прѣжде малꙑ свома рѫкама самѫ тѫ оставъшѫ водѫ. пршедꙿшмъ к н҄мѹ странꙿнꙑмъ прнесъ С 549. 26 гоже бо прѣді малꙑ вдѣаше млатꙑ ковома.  брадъвѭ тешема. то того нꙑнꙗ поставлъ с.  бога  нареш С 161.28—29 прѣдъ смь малꙑ πρὸ βραχέως Малко преди това нꙑн҄ѣ вьꙁем вьꙁлюбьне. гда прѣдь смь малꙑ скааше тꙑ съкаꙁанꙗ реенꙋмѹ. гда бо дѹхомъ раꙁгнѣва сꙙ. тъгда  мол сꙙ С 317.1—2 по томь малꙑ След малко пршъдъ же потомь малꙑ прѣподобьнъ патрк҄ь еппъ.  цѣловавъ стааго не обрѣте клюсꙙте С 552.2 малꙑ глагол҄ѧ μικρολόγως Който говори пестеливо пото малꙑ глагол҄ꙙ мало даш отъ мра сего С 87.23 М З СЕ С Р Гр μικρόν ὀλίγος [вар. ὀλίγα] σεμνόν Нвб Ø