Старобългарски речник
магстрꙗнъ 
магстрꙗнъ -а м Служител на началника на императорската канцелария в епохата на домината вьлѣꙁъ же маг҄стрꙗн’ къ воводѣ рее. пршелъ стъ васлскъ С 20.1 рее вовода маг҄стрꙗнѹ  вономъ. съвꙙꙁавъше васлска бѭште прведѣте С 17.15 Изч С Гр ὁ μαγιστριανός маг҄стрꙗн’ Нвб Ø