Старобългарски речник
лѧдвѩ 
лѧдвѩ - същ мн Вътрешността на човешкото тяло, бъбреци; хълбоци, кръст ѣко лѩдвіѩ моѩ наплъншѩ сѩ порѫгане.  нѣстъ їстѣленѣ плът моеї СП 37.8 Срв. СЕ76а 16—17 Изч СП СЕ Гр αἱ ψύαι лѩдвіѩ Нвб Ø